Study with the several resources on Docsity
Earn points by helping other students or get them with a premium plan
Prepare for your exams
Study with the several resources on Docsity
Earn points to download
Earn points by helping other students or get them with a premium plan
Community
Ask the community for help and clear up your study doubts
Discover the best universities in your country according to Docsity users
Free resources
Download our free guides on studying techniques, anxiety management strategies, and thesis advice from Docsity tutors
IT group as separate stratification group
Typology: Essays (university)
1 / 5
This page cannot be seen from the preview
Don't miss anything!
Целта на този анализ е да обърне внимание на съвременната „сцена“ на социалната стратификация в България и да разгледа нейните „актьори“ в частност групата на ИТ специалистите. Под термина ИТ специалисти включвам хора работещи, като програмисти от всякакъв тип (те са няколко на брой, като в анализа няма да ги разглеждаме в под категории, а като едно цяло) включвам също така, хора работещи със специализиран софтуер, такива са графичните дизайнери, специалисти по компютърна графика и анимации, инженери по качеството на софтуерните разработки, важно уточнение за попадане в тази група на „ИТ специалисти“ е именно специализираният софтуер. Въпросът, който ще разгледаме, е свързан с това дали ИТ специалистите могат да се разглеждат като отделна стратификационна група в съвременната българска действителност, като анализа ще се базира на вторични данни. Социалната стратификация е понятие което е трудно дефинируемо и редица автори и социални учени са се опитвали да постигнат една единна „теория“ за социалната стратификация, погледнато исторически има няколко различни дефиниции, различна логика на действие и измеримост, както през чисто икономически признаци и разделение на хората на класи според доходите им ( Маркс ), така и през термини като престиж ( Вебер ), където класата не е само чисто и единствено икономически определяна от дохода на индивида, но и от „колективната оценка“ върху социалния статус на отделните професии в дадени общества. Този анализ ще бъде върху основата, която полага Питър Бъргър, като той дефинира стратификацията като „мултифакторно“ явление и не можем просто да се ограничим до пол, етнос и доход. (П.Бъргър, 1986). Въпросите които ще разгледам са свързани с това дали можем да мислим и да говорим за ИТ сферата, като на отделна стратификационна група, като основната ми хипотеза е, че такава основа съществува, и в съвременната българска действителност ИТ специалистите са отделна стратификационна група със своя собствена вътрешна логика и правила. Социалният проблем, който ще разгледам е свързан с техния образ, като хора, които не трябва да учат в университет и не се изисква от тях
набор от софтуерни академии и онлайн курсове хората имат възможността бързо и качествено да се преквалифицират и да станат софтуерни специалисти. Житейските шансове създадени вътре в тази сфера са много на брой и приемат различни форми в зависимост от нуждите на хората искащи да станат част от тази сфера. Част от добрите условия, като дистанционната работа, високото заплащане, социалните придобивки, хубавите офиси, възможността за безплатно обучение и високата успеваемост в намирането (под 2% е безработицата сред завършилите ИТ специалност в София) на работа се дължи от огромното търсене на пазара. Търсенето е много по-голямо от предлагането, което полага основите и се отразява пряко на условията на създаването на възможността да има такава висока мобилност. Всички тези по горе изброени факти са доказателство, че имаме основание да мислим ИТ специалистите като отделна стратификационна група с присъща за нея вътрешна логика и ясни белези. С поставеният от мен по горе социален проблем, гледайки данните въпреки високите заплати и високият процент на висшисти не можем да потвърдим или отхвърлим хипотезата относно висшето образование и трудно можем да диференцираме каква е разликата между висшистите които представляват 80% и хората учили в академии и онлайн курсове които нямат статут на ВУЗ, които представляват 20% от работещите в сектора. Добре е да се отбележи факта, че тенденцията се обръща и броят на ит специалисти завършили университети намалява и се покачва този на завършилите академии. Интересно ще бъде да видим вътрешното разделение в самата група, като имаме основание да мислим в насока за вътрешно диференциране между самите „играчи“ и да поставим хипотезата, че съществува разделение между висшисти и не висшисти и отношенията между тях са структурирани по такъв начин, че дипломата от университет играе ролята на външен белег измежду тях. Такива данни които биха ни помогнали в тази насока за съжаление няма и можем просто да поставим хипотези на база това което вече знаем. Тъй като ИТ специалистите имат сходни характеристики, като високо заплащане, възрастова група, възможността за гъвкаво работно време, добрите условия на работа както и постоянния растеж на работещите в сектора и откриването на нови и нови работни места превръщат ИТ специалистите в една нова отделна стратификационна група характерна за 21 век., група, която съставя една голяма част от средната класа на България. Източници: https://investsofia.com/wp-content/uploads/2017/10/IT_Sector_Analysis_Sofia_Sept-2017_BG.pdf https://www.economy.bg/humancapital/view/32275/Koi-sa-naj-zhelanite-ot-damite-profesii-v-IT- sektora-- https://news.bg/economics/2-700-lv-sredna-zaplata-v-it-sektora-no-ostra-lipsa-na-kadri.html
Благоев Д. (2015)„Средната класа”: между „производството” и „потреблението” на житейски шансове“ Бъргър, П. (1998). Класата – стълбицата на успеха. В: Капиталистическата революция.
