Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Философски факултет
КУРСОВА РАБОТА
Как да подобрим българската медийна среда:
иновативни идеи
Предмет: Медийни и комуникационни изследвания
Преподавател: Доц. д-р Орлин Спасов
Prepare for your exams
Study with the several resources on Docsity
Earn points to download
Earn points by helping other students or get them with a premium plan
Guidelines and tips
Prepare for your exams
Study with the several resources on Docsity
Earn points to download
Earn points by helping other students or get them with a premium plan
Community
Ask the community
Ask the community for help and clear up your study doubts
University Rankings
Discover the best universities in your country according to Docsity users
Free resources
Our save-the-student-ebooks!
Download our free guides on studying techniques, anxiety management strategies, and thesis advice from Docsity tutors
How to create a independant media in Bulgaria, Essays (university) of Sociology
Essay on the current media sphere in Bulgfaria
Typology: Essays (university)
2018/2019
1 / 7
This page cannot be seen from the preview
Don't miss anything!
Related documents
Partial preview of the text
Download How to create a independant media in Bulgaria and more Essays (university) Sociology in PDF only on Docsity!
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Философски факултет
КУРСОВА РАБОТА
Как да подобрим българската медийна среда:
иновативни идеи
Предмет: Медийни и комуникационни изследвания
Преподавател: Доц. д-р Орлин Спасов
Дата: 03.06.2019г.
Целта на този анализ е да обърне внимание на съвременната медийна реалност в България и да представи „реалната“ картина на българските телевизионни, радио, печатни и онлайн медии (разделям ги по този начин тъй, като в категорията електронни медии спадат – телевизия, радио и интернет). В хода на анализа ще се опитам да изобразя една картина и рамка, която има за цел да предостави „облика“ на медиите в България, какво им е сегашното състояние, как те функционират, какви функции изпълняват те в обществото и къде се позиционират в „голямата картинка“ на съвременната българска реалност. След подробен анализ, ще се опитам да извадя ключовите „проблеми“, да рефлектирам върху тях, какви са причините и предпоставките те да съществуват и да предложа подходящи и работещи решения, които могат да им повлияят в положителна насока. Анализът ще се базира на вече правени проучвания и данни от различни източници. Темата е доста чувствителна и важна, тъй като тя пряко засяга много хора, работещи в сферата на медиите и косвено засяга всички „нас“, жители на България.
21 век, ера на дигитализация и масова комуникация, период в човешката история несравним с нищо предходно, потока на предоставяна информация е толкова огромен, че дори е безсмислено да навлизаме в числа и статистики. Количеството предлагана информация е много, също така тя е и лесно достъпна, на един „клик“ разстояние. Развитието на технологиите и темпото с което те продължават да се развиват пряко засяга и сферата на медиите. Огромното предлагане и възможността на почти всеки човек, независимо какво образование има, какво работи, какъв месечен доход има, каква му е религията и етноса да притежава смартфон, създава една голяма мрежа от хора, мрежа, която активно влиза във взаимодействие с предоставяната информация. Тази технологична експанзия трябва да ни накара да се замислим и да обърнем внимание на влиянието и силата, която притежава ерата на дигитализацията, ако до преди 10-15 години медиите са били достъпни само чрез радио, телевизия и печатни издания, то сега са достъпни навсякъде без значение къде е човек стига да има смартфон в ръката си, а както вече споменахме те са достъпни за всички. Именно
обръща внимание на факта, че някой сегменти на съдебната система и управлението на страната си противоречат с принципите на свободната преса. До подобни заключения стигат и колегите от България с доклада „Мониторинг на медийния плурализъм“ от 2017 г. , като отбелязват, че същестуват формални законови разпоредби, но тези разпоредби са частични, не обхващат еднакво всички медиини сектори и не предоставят възможността да се видят и разкрият всички факти свързани със собствеността на медиите пред обществото. В доклада се дава за пример също така, че не всички издатели на вестници спазват законовите рамки свързани с обновяването на крайният им собственик и остават безнаказани в лицето на закона. Като обобщение можем да кажем, че съществува институционална закрила от страна на държавата - не санкционира медиите които не спазват изискванията и разпоредбите и от друга страна чрез тежка и тромава бюрокрация затруднява или напълно непозволява на независими медии и журналисти достъп до подобна информация. Подобен ясен пример от близкото бъдеще за легално „репресиране“ на независими малки медии е проектозакона на депутата от ДПС Делян Пеевски, който е също така собственик на множество медии, както телевизионни, така и печатни и онлайн (. Преди да продължа към примера е важно да отбележим не само, че множество медии са под контрола на един човек, но и факта, че той е народен представител, което само по себе си представлява конфликт на интереси. Ако управляващите прилагат правителствен натиск и упражняват влияние върху медиите, който се изразява в конкретни публикации в подкрепа на дадена партия или заглушаването на разследвания и отразяване на новини и събития, които ще окажат негативно влияние върху политик/партия , то в този случай се получава парадокс управляващия да прилага „натиск“ сам върху себе си, което е абсурдно.Едновременно има контрол и власт в държавната политика и приемането на закони и също така контролира няколко мас медии и потока на информация към обществото. Конкретният проектозакон представлява законов начин за заглушаване на малкото останали независими медии, като ги задължава да предоставя информация от къде идва финансирането им, като закона е съобразен по такъв начин, че да поставя тези медии в нарушение „по подразбиране“, тъй като начина им на функциониране е на принципа на „краудфъндинг“ или казано еднократни дарения или месечни вноски от всеки, който иска да допринесе за работата на дадени онлайн медии, които имат и голяма разследваща функция като „Биволъ“, „Терминал 3“, „Маргиналия“, „Фрогнюз“, „Тоест“, „Боец“ и др. Тъй като принципа на финансиране не е от юридическо лице (фирма или търговски дружества „ЕТ“ „АД“ „ЕАД“ „ООД“ „ЕООД“) проследяването и предоставяне на информацията на всеки един дарител е практически невъзможно, което поставя медиите и организациите автоматично в нарушение според този проектозакон, докато други големи медии с концентрирана собственост са привидно прозрачни и предоставят информация относно финансирането им, но проблема е както вече споменахме в тази привидност. В някои случаи пътят води към дружества регистрирани извън България, където „следите“ се губят и реалните собственици остават в тъмното. Изброените до сега проблеми свързани с монопола/олигопола
на медиите, репресията от страна на големите към малките и политическата обвързаност и зависимост на някои медии играят ключова роля и фактор за това, да се намираме на 111 място по свобода на словото. Проблемите са комплексни и не са еднопластови, което автоматично прави решенията им изключително трудни и сложни. Да се справим със създалата се медийна среда и ситуация трябва да тръгнем в посока към създаването на нови закони и най-вече контролирането и прилагането им на практика, защото както вече казахме и в момента съществуват много нарушения на законовите рамки които остават безнаказани поради липса на конкретни регулации или поради приложен натиск върху тях било то от страна на политици или бизнесмени, които искат да избегнат обществени скандали и чувствителна информация да достигне до всички в обществото. Част от проблемите могат да се решат като се създаде нова законова рамка за пълната прозрачност на собствеността на медиите и се създаде също така един „нов независим орган“ (слагам го в кавички, защото такъв орган съществува под лицето на СЕМ, но смятам, че сегашната обстановка изисква създаването на нов такъв с повече правомощия и наистина независим) , който да регулира цялата дейност. Следващата стъпка след пълната прозрачност свързана със собствеността е да се въведе регулация относно сливането на дружества или покупката на такива, които притежават медия без значение дали тя е телевизионна, радио или онлайн. Тук вече изниква важният въпрос до колко държавата трябва да има правомощия и до каква степен трябва да се намесва в регулацията на частния пазар, като един от основните принципи на капитализма е именно - свободния пазар. Изникват много въпроси, като - колко на брой медии могат да са собственост на едно дружество, на какъв принцип ще се определи това число, за какви медии говорим, дали да се определи до брой крайни потребители(хора до които достига информацията) и т.н. Както виждаме това са все въпроси за които според мен нямаме отговор. Предложението ми е да няма такива ограничения, а тази регулация да се извършва под надзора на този нов „орган“, чрез дълбоки анализи и оценки свързани с конфликти на интереси, както и периодични анализи на работата на всяка медия и спазването на всички етични норми и стандарти, спазването на обективност и безусловно придържане към журналистическата етика. В случай на желана покупка или сливане на няколко медии в една по-голяма, този регулативен нов орган установи, че няма нарушения на споменатите по-горе изисквания, тя да бъде разрешена. Проблема на това мое решение е как ще се сформира този орган и от кого, как можем да бъдем сигурни, че няма да бъде подложен той самият на определен натиск или негови членове да бъдат склонни на подкуп и т.н. Едно решение е този регулатор да бъде наполовина държавен и наполовина съставен от неправителствени организации и представители на граждански общества които да имат равна с правителството власт във вземането на решения и провеждането на анализите в тази организация. Но за да изминем пътя до там трябва да съществува единно и информирано гражданско общество, което да предприеме съответните действия в тази посока, тук изниква едно ново поле за анализ и дискусия – дали такова общество съществува тук в България.
fbclid=IwAR1DHOK4eRfqzKJQ5f6zxfA3-qNdbC_CNY5dxAvPnohuFSfFD8F73sx1DzY > [посетен на 01.06.2019г.]
„Плурализъм, онлайн медии и етноси „ < https://media-journal.info/?p=item&aid=274> [посетен на 01.06.2019г.]
Видео в YouTube: Университет за всички:“Медиен боклук и гетоизирани публики“
<https://www.youtube.com/watch?v=dv8m90LKwwE > [посетен на 01.06.2019г.]